В ерата на бързата мода синтетичното облекло се превърна в основен в нашите гардероби. Малко знаем, че тези на пръв поглед безобидни облекла допринасят за нарастващата криза в околната среда и здравето - микропластично замърсяване. Отвъд замърсяването на нашите океани, последните изследвания разкриват смущаваща връзка между микропластиците в синтетичното облекло и тяхното влизане в човешката хранителна верига, с потенциални връзки с рак.
Разпространението на микропластиците чрез синтетично облекло:
Синтетични тъкани като полиестерни и найлонови навеси микропластици по време на промиване. Удивително е, че едното натоварване за пране може да пусне милиони микрофибри в нашите водни системи. Тъй като тези малки пластмасови частици избягват пречиствателните станции за отпадни води, те проникват в реките и океаните, прониквайки в хранителната верига.
Микропластика в хранителната верига:
Морски живот, от планктон до голяма риба, поглъща тези микропластици. Следователно хората, които консумират морски дарове, неволно поглъщат тези пластмасови частици. Проучване на Световния фонд за дивата природа изчислява, че средният човек може да консумира до 5 грама пластмаса всяка седмица само чрез морски дарове.
Ракова връзка:
Най -тревожното откровение е потенциалните канцерогенни свойства на микропластиката. Установено е, че тези малки частици абсорбират и натрупват токсични химикали, включително известни канцерогени, от тяхното обкръжение. Изследванията показват корелация между наличието на микропластика в околната среда и повишен риск от рак.
Повишаващи се проценти на рак сред тези под 50:
Глобалният скок в случаите на рак сред индивиди под 50 е причина за безпокойство. Според Световната здравна организация се очаква случаите на рак по целия свят да се увеличат с около 60% през следващите две десетилетия. Въпреки че множество фактори допринасят за развитието на рака, възникващите изследвания предполагат, че канцерогенният характер на микропластиците може да допринесе за значителен принос. Епидемиологичните проучвания продължават, но предварителните данни предполагат тревожна корелация.
Микропластика в човешкото тяло:
Последните проучвания откриват микропластици в човешката кръв, подчертавайки степента, в която тези малки частици са проникнали в телата ни. Средният дневен прием на микропластици чрез различни източници, включително храна и въздух, се оценява, че е в диапазона от десетки до стотици микрограми.
Заключение:
Докато продължаваме да възприемаме синтетичните дрехи, ние по невнимание допринасяме за всеобхватна криза на околната среда и здравето. Връзката между микропластиците, хранителната верига и потенциалните канцерогенни ефекти подчертава спешността за устойчиви алтернативи и отговорното потребление. Осъзнаването, изследванията и колективните действия са наложителни за смекчаване на въздействието на микропластиците върху нашето здраве и здравето на нашата планета.
Източници:
*Световна здравна организация (СЗО) - Статистика на рака:
https://www.who.int/cancer/en/
*Световният фонд за дивата природа (WWF) - Пластмасово поглъщане:
https://www.worldwildlife.org/threats/plastic-pollution
*Списание за наука и технологии в околната среда:
https://pubs.acs.org/journal/esthag
*The Guardian - Микропластика в нашата храна:
https://www.theguardian.com/environment/microplastics
*Национален център за биотехнологична информация (NCBI) - Микропластика и здраве:
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/
